Елате вий грабливи птици,
все тъй злоради, ненаситни.
Кълвете моите зеници,
на клюката пишман царици.
Месата ми режете бавно
с думи подли, колоритни.
Подсмихвайте се тъпо, равно,
потривайте ръцете славно.
Тровете ми душата млада
с интриги прости, самобитни.
Очаквайте добра награда,
сърцето мое пак да страда.
Не сте познали, мои мили,
така прозрачни, първобитни.
Очаквам ви със нови сили,
духът ми бодър не сломили.
Пловдив
01.09.2017г.
© Хари Спасов Всички права запазени