2.09.2017 г., 9:08 ч.

Клюкари 

  Поезия » Друга
445 1 11

                Елате вий грабливи птици,

                все тъй злоради, ненаситни.

                Кълвете моите зеници,

                на клюката пишман царици.

 

                Месата ми режете бавно

                с думи подли, колоритни.

                Подсмихвайте се тъпо, равно,

                потривайте ръцете славно.

 

                Тровете ми душата млада

                с интриги прости, самобитни.

                Очаквайте добра награда,

                сърцето мое пак да страда.

 

                Не сте познали, мои мили,

                така прозрачни, първобитни.

                Очаквам ви със нови сили,

                духът ми бодър не сломили.

 

                Пловдив

                01.09.2017г.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така е,Вели и Василка!Поздрави!!!
  • Как да им се оставиш в ръцете? Трябва да ги стреснеш. Поздрави!
  • Има, Хари. Сарказъм и непукизъм към тях. На мен ми помагат.
  • Благодаря,Велин,но те са отрова!!!Има ли противоотрова!?
  • Щом клюкарят, значи са по-слаби и стоят винаги крачка зад теб. А щом си пред тях, значи си по-добър. Поздрави за стиха, Хари!
  • Благодаря,Христо!!!
  • Скоро не бях чел нещо толкова добро и истинско .. респект Хари
  • Благодаря,Виолета,Елица и Люси!!!
  • Харесах. Навсякъде ги има😊
  • Актуална тема си избрал, Хари.
    Харесах и финала. Запази бодрия си дух в борбата с "грабливите птици"
  • Само така, Хари
    Браво!!! Не са познали човека обаче.
    Поздрави.
Предложения
: ??:??