Елате вий грабливи птици,
все тъй злоради, ненаситни.
Кълвете моите зеници,
на клюката пишман царици.
Месата ми режете бавно
с думи подли, колоритни.
Подсмихвайте се тъпо, равно,
потривайте ръцете славно.
Тровете ми душата млада
с интриги прости, самобитни.
Очаквайте добра награда,
сърцето мое пак да страда.
Не сте познали, мои мили,
така прозрачни, първобитни.
Очаквам ви със нови сили,
духът ми бодър не сломили.
Пловдив
01.09.2017г.
© Хари Спасов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
