3.12.2006 г., 21:34

Книга...

1.7K 1 4

Ако досега всеки
е късал по страница
от моите,
от мене
и я е разпилял по пътеки,
утъпкани
и забравени от нозете,
то докога,
... докога ще остават
листи за мене, невзети?
Ако бъда
само корица,
символ за всичко
... почтено.
Или отражение -
лицето на старица,
прочетено...
То тогава
кой ще ги събере -
отвените листи,
кой ще се помоли
на вятъра да спре,
ще си изпроси нежно
да ми ги върне... моите мисли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирослава Грозданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...