Ако досега всеки
е късал по страница
от моите,
от мене
и я е разпилял по пътеки,
утъпкани
и забравени от нозете,
то докога,
... докога ще остават
листи за мене, невзети?
Ако бъда
само корица,
символ за всичко
... почтено.
Или отражение -
лицето на старица,
прочетено...
То тогава
кой ще ги събере -
отвените листи,
кой ще се помоли
на вятъра да спре,
ще си изпроси нежно
да ми ги върне... моите мисли.
© Мирослава Грозданова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
