6.11.2008 г., 11:08

Книгата

1.1K 0 6
И имаше тихи зелени дни
в които мъртвото вълнение на нечии очи
беше само турмалинено ехо
И имаше дълбоки нощи които преливаха
от перлени звуци и театър на сенките
по стените
И още имаше прошепнати облаци
из които се скитаха
тънкоглезенни изящни
сърни на луната
И имаше полегнали в тревите
коне на препускали диви слънца
а ръцете стискаха юздите от вятър

И има още толкова страници
до кафевия грапав гръб на живота
И скачат пъстървите на щастието
в ромолящия бистър поток

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Doreto, така трябва, адаш

    Елена, поздрав!

    Витания, зарадва ме някак с лапсуса, чета си го "често да ти честитят" - и на теб желая такова преживяване, нееднократно!

    Джу, уютът на стиховете е незаменим, независим от времето навън...сега е такава гадна мъгла, брррррр. Хубаво е, че го усещаш тук.

    Христо, привет!
  • Книгата-живот...Отгръщаме я и четем жадно от нейните страници... Поздрави!
  • при теб винаги е уютно!
    Благодаря Марта
  • Скок!
    беше удоволствие да прочета тази ти красота!!!
    из-рисувала си я великолепностно!

    Марте!
    П.П. - със закъснение прочетох, но ..честатита да ти е!
  • Вълшебство! Поздрав!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...