Книгата
в които мъртвото вълнение на нечии очи
беше само турмалинено ехо
И имаше дълбоки нощи които преливаха
от перлени звуци и театър на сенките
по стените
И още имаше прошепнати облаци
из които се скитаха
тънкоглезенни изящни
сърни на луната
И имаше полегнали в тревите
коне на препускали диви слънца
а ръцете стискаха юздите от вятър
И има още толкова страници
до кафевия грапав гръб на живота
И скачат пъстървите на щастието
в ромолящия бистър поток
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
