Nov 6, 2008, 11:08 AM

Книгата

  Poetry » Other
1.1K 0 6
И имаше тихи зелени дни
в които мъртвото вълнение на нечии очи
беше само турмалинено ехо
И имаше дълбоки нощи които преливаха
от перлени звуци и театър на сенките
по стените
И още имаше прошепнати облаци
из които се скитаха
тънкоглезенни изящни
сърни на луната
И имаше полегнали в тревите
коне на препускали диви слънца
а ръцете стискаха юздите от вятър

И има още толкова страници
до кафевия грапав гръб на живота
И скачат пъстървите на щастието
в ромолящия бистър поток

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дора All rights reserved.

Comments

Comments

  • Doreto, така трябва, адаш

    Елена, поздрав!

    Витания, зарадва ме някак с лапсуса, чета си го "често да ти честитят" - и на теб желая такова преживяване, нееднократно!

    Джу, уютът на стиховете е незаменим, независим от времето навън...сега е такава гадна мъгла, брррррр. Хубаво е, че го усещаш тук.

    Христо, привет!
  • Книгата-живот...Отгръщаме я и четем жадно от нейните страници... Поздрави!
  • при теб винаги е уютно!
    Благодаря Марта
  • Скок!
    беше удоволствие да прочета тази ти красота!!!
    из-рисувала си я великолепностно!

    Марте!
    П.П. - със закъснение прочетох, но ..честатита да ти е!
  • Вълшебство! Поздрав!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...