23.02.2010 г., 9:22

Книгата

767 0 0

Отворената книга, в нея скритите глави.
Окото, без да мига, търси техните врати.
Не успяло да намери то своите мечти,
стичат се по него само кървави сълзи.
Капят върху страниците, вече пожълтели.
Скриват думите, отдавна избледнели.
Книгата разраства се, хора добавят думи.
Все повече расте, но и някак си се губи.
Страници откъснати, по земята пръснати,
кориците подплатени, вече обгорени.
Поредният човек думите подбира,
дума след дума и книгата умира!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиян Ривери Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...