Feb 23, 2010, 9:22 AM

Книгата

  Poetry
766 0 0

Отворената книга, в нея скритите глави.
Окото, без да мига, търси техните врати.
Не успяло да намери то своите мечти,
стичат се по него само кървави сълзи.
Капят върху страниците, вече пожълтели.
Скриват думите, отдавна избледнели.
Книгата разраства се, хора добавят думи.
Все повече расте, но и някак си се губи.
Страници откъснати, по земята пръснати,
кориците подплатени, вече обгорени.
Поредният човек думите подбира,
дума след дума и книгата умира!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиян Ривери All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...