17.02.2017 г., 20:01 ч.

Книжна книжка 

  Поезия » Гражданска
365 1 0

Нищо не значещи хора,

загледани в логото на Уиндоус и Гугъл,

екраните гледащи без умора,

тихо обрамчени в задачи, брътвежи и скука.

 

Седящи, ядящи, говорещи, пиещи,

знаещи, ходещи, бързащи и учтиви

един с друг се смесват с душите си виещи –

объркани с предвидени и грозни с красиви.

 

С рутинни посоки решават нови дилеми,

а небесните дадености са доста големи.

Търсещи работа като хлебарки сутрин изпълзяват

и да взимат искат, не да дават.

 

Няколко дечурлига сред гълъби

за „големите“ не щат и да знаят,

с пръстите белят вкусни жълъди

и за бъдещето нехаят;

 

В прегръдка двама влюбени в метро пътуват,

невзрачна баба гледа и примлясква със уста беззъба

и когато започват те да се целуват,

тя набожно се прекръства. Всички заедно пътуват.

 

Дар е всеки ден тук на земята стара,

стига да виждаш, да чуваш и ходиш.

И ако стремежът ти не е само за водата, тока и храната,

може във мечтите цветни или черно бели ти да се разходиш.

 

Кафена чашка, крампи във краката,

шум в ушите и стремеж голям в душата.

Секцията холна стара със портрет на нея.

Дали за нещо по-голямо да мечтая ще посмея?

 

Тихото удобство друг да отговаря вместо тебе,

постепенно се измества от съзнание.

Ей, мъжаго, ти не си бебе.

Честно направи си туй самопризнание.

 

Един умрял бил писал със мастило кърваво

и останали в народа петна от спомени с неясна шарка.

Но дявол се намесил сякаш пъргаво

и заключил миналото със заварка.

 

Едно Ви казвам – прост съвет 

вземете книжна книжка по история и в пръстите моливче.

Прелистете. И ще видите извън носа си.

И ще разберете, че сякаш стигнали сте някъде.

© Никола Желязков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??