RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
61 1514
30.01.2020 г., 10:43 ч.

Кобила 

  Поезия » Свободен стих
501 3 4

Как исках да препускам!

Годините отмиха

този блян.

Отрязвах си косите,

почти до кожа,

за да бъда друга -

некрасива, малко дива,

пасивно-агресивна,

необяздена кобила.

Кога се случи?!?

Реалността се сгуши

до съня.

Захапа ме кобила.

Изцвили,

метна ме на гръб и...

Вече имам грива!

Разрошена от вятъра,

разбунен кошер

от листа и свила,

обагрени от смях.

Очите ми са луди,

огнени комети,

кръвта ми бликна в бяг.

В реката хвърлих

сребърни монети,

против уроки и страх.

Препускам волна!

Самовила...

Исках, можех, бях!

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??