Кобила
Как исках да препускам!
Годините отмиха
този блян.
Отрязвах си косите,
почти до кожа,
за да бъда друга -
некрасива, малко дива,
пасивно-агресивна,
необяздена кобила.
Кога се случи?!?
Реалността се сгуши
до съня.
Захапа ме кобила.
Изцвили,
метна ме на гръб и...
Вече имам грива!
Разрошена от вятъра,
разбунен кошер
от листа и свила,
обагрени от смях.
Очите ми са луди,
огнени комети,
кръвта ми бликна в бяг.
В реката хвърлих
сребърни монети,
против уроки и страх.
Препускам волна!
Самовила...
Исках, можех, бях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Росилина Хесапчиева Все права защищены
