Jan 30, 2020, 10:43 AM

Кобила 

  Poetry » Free verse
605 3 4

Как исках да препускам!

Годините отмиха

този блян.

Отрязвах си косите,

почти до кожа,

за да бъда друга -

некрасива, малко дива,

пасивно-агресивна,

необяздена кобила.

Кога се случи?!?

Реалността се сгуши

до съня.

Захапа ме кобила.

Изцвили,

метна ме на гръб и...

Вече имам грива!

Разрошена от вятъра,

разбунен кошер

от листа и свила,

обагрени от смях.

Очите ми са луди,

огнени комети,

кръвта ми бликна в бяг.

В реката хвърлих

сребърни монети,

против уроки и страх.

Препускам волна!

Самовила...

Исках, можех, бях!

© Росилина Хесапчиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??