Кобилата
Край зелената дъбрава,
през тревистата морава,
стройна, хубава кобила,
с дълга грива като свила,
дотърча и изпръхтя,
и в средата ѝ се спря.
Спря се недалеч от мен.
Боже, колко е красива:
със копринената грива,
със краката тънки, прави,
с хълбоците си корави,
с шията си на елен!
Ех, защо я няма Зинка
да ѝ стори една снимка!
И на снимка да я види,
всеки, вярвам, ще завиди:
кой - на златната ѝ грива,
кой - на стойката ѝ жива,
на красивия овал,
на тревите, на ветреца,
на таланта на твореца -
че така я е създал!
А пък аз завиждам на жребеца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
Кефите и двамата!
