11.07.2011 г., 10:43 ч.

Кобилата 

  Поезия » Друга
693 0 16

 

Край зелената дъбрава,

през тревистата морава,

стройна, хубава кобила,

с дълга грива като свила, 

дотърча и изпръхтя,  

и в средата ѝ се спря.

 

Спря се недалеч от мен.

 

Боже, колко е красива:

със копринената грива,

със краката тънки, прави,

с хълбоците си корави,

с шията си на елен!

 

Ех, защо я няма Зинка

да ѝ стори една снимка!

 

И на снимка да я види,

всеки, вярвам, ще завиди:

кой - на златната  ѝ грива,

кой - на стойката ѝ жива,

на красивия овал,

на тревите, на ветреца,

на  таланта на твореца  -

че така я е създал!

 

А пък аз  завиждам на жребеца!

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??