Сладък нектар възроди сетивата
дошъл от градината в сутрешен час.
Слънчев лъч разплиска позлата
разбудил птиците с шеметен валс.
С жълта наметка накичи се дряна.
Зелената мощ развълнува света.
Върбата натежа с дивна премяна и
сокове стече в дървесни недра.
Всичко в цветна прелест жужеше
с нежната песен на пчелни крила.
Люлякът бухна с най- лилавата свежест
С дъхавост ябълката превзе ми душа.
Пролетта пируваше в цвят и уханност
с благодарствен поклон към земята добра.
Завоювала териториите ѝ с царственост
с код възраждане, да пребъде света.
© Валя Сотирова Всички права запазени