20.09.2014 г., 10:03

Кога

764 0 0


Кога отиде си любовта ни,
изплъзна се като шепа пясък от дланта ни...
Кога свърши тази приказка,
проклинам съдбата ни - дръзка...

Кога спря в нощите да ме сънуваш,
тихо името ми да бълнуваш...
Кога в леден къс превърна си сърцето,
изстинаха и целувките под небето...

Кога отново прегръдките ти топли,
ще успокоят моите вопли... 
Кога да кажа на сърцето,
отмина тежкото бреме - проклето...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...