Кога ли?...
на Владислав Недялков
Душата ти топла, препълнена с нежност,
сама се бичува жестоко и стръвно.
Осъжда се вечно да страда на кръста.
Забравя, че Господ е само безгрешен!
И моли с безмълвна уста опрощение.
Но сякаш не чувства, че Бог е любов!
Пропада на ада в бездънния ров...
Не вярва, че може да бъде спасена!
Перото потапя в кръвта си и пише...
Превръща скръбта и вината си в стих.
Кога ли на себе си тя ще прости?
Кога ли ще чуе гласа на Всевишния?!...
30.12.2017г.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
Бъдете и двамата здрави и щастливи, приятели мои!