3.12.2010 г., 18:34

Кога ще съмне...

1.3K 0 4
Кога ще съмне...   Звездите угаснали... Слънцето  свило  се... Куха тъмнина... Тревожно очакване... Неизвестност пустинна... Безвремие притихнало...

Безмълвно зова те...
Потъвам в тишината на ехото...
Мислите, мишки в капан, блъскат с напразни усилия... Бъди ми! Моля те, БЪДИ!  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Оксана Молер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!Познато чувство!
  • Да. Винаги очакваме и желаем. Аз имам едно стихче. Основното мото в него е:"ВИНАГИ НЕЩО НЕ СТИГА, ВИНАГИ НЕЩО Е В ПОВЕЧЕ" Даже смятам следващата ми книга да се казва така.Харесах стиха.
  • Хубаво е!
  • хубаво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...