16.12.2007 г., 20:56 ч.

Когато 

  Поезия » Любовна
604 0 3

Когато слънцето изгрява

от вярната страна,

когато мечтата озарява

нощта ми и деня,

когато смея се на самотата,

която може да почука на вратата.

Когато сълзи стичат се

по моето лице,

аз не ги избърсвам

със своите ръце.

Когато шептя:

"Обичам  те" в нощта,

тогава знай, че от мен

няма по-щастлива на света.

Когато видя падаща звезда,

си пожелавам винаги

да вярвам в любовта.

Когато дъждът

сипе се тихо навън

и по стъклата

отеква неговия звън...

... тогава...

... тогава аз чувствам,

че живея!

И за тоз живот копнея!

Искам да го сграбча

с двете си ръце,

като малко невинно дете!

Когато видя първите лъчи

на сутринта,

в мен се раждат мечти,

като цветя пред пролетта.

Когато не мисля за утрешния ден,

когато духът ми не е сломен,

когато няма тъга в моята душа,

тогава вярвам в щастието,

в живота,

в любовта!

 

© Марчела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мила Марчела пишеш красиво!!!
    Поздравления!!!
  • много хубав стих!!изпълнен с надежди!
    прегръдки от мен
  • Продължавай да вярваш, Марчела.
    Прекрасен стих.
Предложения
: ??:??