Когато
Когато слънцето изгрява
от вярната страна,
когато мечтата озарява
нощта ми и деня,
когато смея се на самотата,
която може да почука на вратата.
Когато сълзи стичат се
по моето лице,
аз не ги избърсвам
със своите ръце.
Когато шептя:
"Обичам те" в нощта,
тогава знай, че от мен
няма по-щастлива на света.
Когато видя падаща звезда,
си пожелавам винаги
да вярвам в любовта.
Когато дъждът
сипе се тихо навън
и по стъклата
отеква неговия звън...
... тогава...
... тогава аз чувствам,
че живея!
И за тоз живот копнея!
Искам да го сграбча
с двете си ръце,
като малко невинно дете!
Когато видя първите лъчи
на сутринта,
в мен се раждат мечти,
като цветя пред пролетта.
Когато не мисля за утрешния ден,
когато духът ми не е сломен,
когато няма тъга в моята душа,
тогава вярвам в щастието,
в живота,
в любовта!
© Марчела All rights reserved.
