16 дек. 2007 г., 20:56

Когато

955 0 3

Когато слънцето изгрява

от вярната страна,

когато мечтата озарява

нощта ми и деня,

когато смея се на самотата,

която може да почука на вратата.

Когато сълзи стичат се

по моето лице,

аз не ги избърсвам

със своите ръце.

Когато шептя:

"Обичам  те" в нощта,

тогава знай, че от мен

няма по-щастлива на света.

Когато видя падаща звезда,

си пожелавам винаги

да вярвам в любовта.

Когато дъждът

сипе се тихо навън

и по стъклата

отеква неговия звън...

... тогава...

... тогава аз чувствам,

че живея!

И за тоз живот копнея!

Искам да го сграбча

с двете си ръце,

като малко невинно дете!

Когато видя първите лъчи

на сутринта,

в мен се раждат мечти,

като цветя пред пролетта.

Когато не мисля за утрешния ден,

когато духът ми не е сломен,

когато няма тъга в моята душа,

тогава вярвам в щастието,

в живота,

в любовта!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марчела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила Марчела пишеш красиво!!!
    Поздравления!!!
  • много хубав стих!!изпълнен с надежди!
    прегръдки от мен
  • Продължавай да вярваш, Марчела.
    Прекрасен стих.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...