Когато в очите ми имаше скръб
и имах нужда от теб.
Тогава обърна ми гръб
и замина надалеч.

Когато в нощите те чаках,
ти беше с друга в онези часове.
Всеки път плаках,
защото пожела да си със две.

Аз те обичах до изнемога,
бях готова на остатъци любов.
Мислех, че без теб не мога,
но над хоризонта изгря изгрев нов.

Оставих те да бъдеш със другата,
направих път пред вас.
За теб не изплаках нито сълза,
вече дори смея се на глас.