Когато в очите ми имаше скръб
и имах нужда от теб.
Тогава обърна ми гръб
и замина надалеч.
Когато в нощите те чаках,
ти беше с друга в онези часове.
Всеки път плаках,
защото пожела да си със две.
Аз те обичах до изнемога,
бях готова на остатъци любов.
Мислех, че без теб не мога,
но над хоризонта изгря изгрев нов.
Оставих те да бъдеш със другата,
направих път пред вас.
За теб не изплаках нито сълза,
вече дори смея се на глас.
© Пролетното момиче All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
