Когато в очите ми имаше скръб
и имах нужда от теб.
Тогава обърна ми гръб
и замина надалеч.
Когато в нощите те чаках,
ти беше с друга в онези часове.
Всеки път плаках,
защото пожела да си със две.
Аз те обичах до изнемога,
бях готова на остатъци любов.
Мислех, че без теб не мога,
но над хоризонта изгря изгрев нов.
Оставих те да бъдеш със другата,
направих път пред вас.
За теб не изплаках нито сълза,
вече дори смея се на глас.
© Пролетното момиче All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
