Когато
Когато суровата зима на чувствата
пролет възражда, макар и студена
нищо не казвам, но чрез изкуството -
пиша с перото от скръб вдъхновена...
Разголвам, чрез рими душата до кости
и не мълча. А със теб си говоря...
Понякога с благост, понякога – остро
и с твойта неверност не спирам да споря...
За всичките болки, за рани жестоки,
за тайни коварни и гняв нечовешки,
за смугла съблазън, за скрити дълбоко
в сърцата ранени отминали грешки...
До мрачния залез на дните ни зимни,
за всичките сбъднати липси ще пиша.
Докато чувстваме с теб не взаимност,
докато помня и горест издишвам...
Дано да забравя! Че в мен да разлисти
бъдеще пролет от нищо създадена,
за да разцъфна на празните листи
нова и чиста на обич отдадена...
Mimi Ivanova
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
