Mimka80 (Mimi Ivanova)
126 383
4.09.2022 г., 17:12 ч.

Когато 

  Поезия » Любовна
239 1 7


Когато суровата зима на чувствата
пролет възражда, макар и студена
нищо не казвам, но чрез изкуството -
пиша с перото от скръб вдъхновена...

 

Разголвам, чрез рими душата до кости
и не мълча. А със теб си говоря...
Понякога с благост, понякога – остро
и с твойта неверност не спирам да споря...

 

За всичките болки, за рани жестоки,
за тайни коварни и гняв нечовешки,
за смугла съблазън, за скрити дълбоко
в сърцата ранени отминали грешки...

 

До мрачния залез на дните ни зимни,
за всичките сбъднати липси ще пиша.
Докато чувстваме с теб не взаимност,
докато помня и горест издишвам...

 

Дано да забравя! Че в мен да разлисти
бъдеще пролет от нищо създадена,
за да разцъфна на празните листи 

нова и чиста на обич отдадена...

 

Mimi Ivanova

© Mimi Ivanova Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря Ви сърдечно, Петя!
  • Браво.
  • Сърдечно ви благодаря, приятели, че се отбихте на моята страничка! Радвам се, че моето стихотворение ви хареса...
  • Много хубав стих.Хареса ми!
  • Красива и откровена поезия!
  • Стихът ни е най-добрият довереник и лечител.
    Поздрави!
    Успех!
  • Прекрасно е! Поздравления!
Предложения
: ??:??