Когато суровата зима на чувствата
пролет възражда, макар и студена
нищо не казвам, но чрез изкуството -
пиша с перото от скръб вдъхновена...
Разголвам, чрез рими душата до кости
и не мълча. А със теб си говоря...
Понякога с благост, понякога – остро
и с твойта неверност не спирам да споря...
За всичките болки, за рани жестоки,
за тайни коварни и гняв нечовешки,
за смугла съблазън, за скрити дълбоко
в сърцата ранени отминали грешки... ...