Когато...
Когато дори не трябва да си говорим,
за да държим укротени ветровете...
И със себе си разделени се борим,
но пак си пазим взаимно гърбовете...
Помни, че в този свят двама
сме свързани тайно със нишка...
И любовта ни, макар да е драма,
ме пали със свойта въздишка...
Изгаря ме бавно на клада
и буди във мен зверовете...
В сърцето ми огънят продължава,
не го гасят дори дъждовете...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Ив Всички права запазени
