Apr 23, 2019, 10:33 PM

Когато...

  Poetry » Love
956 3 0

Когато дори не трябва да си говорим,

за да държим укротени ветровете...

И със себе си разделени се борим,

но пак си пазим взаимно гърбовете...

Помни, че в този свят двама

сме свързани тайно със нишка...

И любовта ни, макар да е драма,

ме пали със свойта въздишка...

Изгаря ме бавно на клада

и буди във мен зверовете...

В сърцето ми огънят продължава,

не го гасят дори дъждовете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Ив All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...