Когато…
Се промъкваш тихо до мен…
Усещам…
Как потрепват
нежно листата
Как шеговит ветрец
ми погалва мило ръката
Усещам…
Дъха ти
И на люляците
Ме завладява аромата
Дочувам…
Откликва гората
Всички пойни птици запяват,
Дърветата удивено разцъфтяват…
А лястовици волно
кръжат в небесата
Когато…
Ме погледнеш така…
И си мисля…
Колко съм недостоен за теб
Колко много, но недостатъчна
Любовта е във мен
И не мога…
Да опиша тъгата
Болката, безтегловността и празнотата
… И не знам как да заслужа
Това - да бъда до теб
До любовта, до живота,
До нежността, и красотата
А когато…
Се чувстваш самотно
И страдаш…
Се раздира сърцето ми
Душата ридае
Разкъсвам се
И искам да ме приемеш до теб,
За да те утеша
Когато…
Си мисля за теб…
Оживявам
Очаквам
И се надявам
Небесна музика чувам
И в стихове идват всички слова
Всички образи танцуват
Дори сенките нощем оживяват
И зная,
че само това
Е най-живият живот
- чрез любовта
Когато….
Те няма…
Небето помръква,
Дърветата скърцат
И предпочитам смъртта
Пред тази болка,
Безсмислие, безтегловност и липса,
Пред тази злокобна
Празнота
В затвора на тялото,
На скръбта
И слабостта
Но когато…
Се върнеш…
Ще бъда отново до теб
Ще те обичам
Ще живея отново
Ще се вдъхновявам
Ще чувам птичите песни
Ще усещам дъха ти
И онези люлякови наслади
Всички цветове ще цъфтят
Насекоми около тях ще жужат
Живот ще се ражда
Поезия и музика ще ти давам,
със всичката нежност,
която усещам,
И с цялата си
Душа…
И тогава... ще бъде...
вечната пролет
на Любовта
…
(това е текст към музика: https://otkrovenia.com/bg/muzika/25-goreshti-lyulyakovi-sledobedi)
© М В Всички права запазени