31.07.2024 г., 9:56

Когато

327 2 0

 

Когато дойдеш на мястото си,
тук до сърцето, до мен,
ще разгърнем заедно щастието,
ще живеем в баланс вдъхновен!

 

Ще има в живота изкуство,
красиви неща и цветя,
ще бъде и храната ни вкусна,
ще се смеем и дълго от цяла душа!

 

Когато притихнеш прегърната,
с ръцете си ще ти направя аз щит,
от спокойствие ще бъдеш обгърната,
че имаш герой, а не илюзия, мит!

 

И ще танцуваш щастлива на плажа,
пред слънцето слизащо в запада,
и тихо в ушето ще кажа:
"На звезда тъй приличаш в тази рокля - небесна премяна!".

 

А когато ме гледаш в очите,
ще виждаш нашето бъдеще,
блаженство как имаш във дните,
и как нощем ти целувам страстно страните.

 

И заспиваща, прегърната, тиха,
ще чуваш душата как ти въздиша,
че има ме, твоят мъж и утеха,
че за тебе през тръни аз правя пътека!

 

Когато решиш! За тебе съм тука!
Усмихни се Звезда, бъди ми сполука!
Ще бъда и дракон и принц, понякога шут,
ще бъда за тебе и огън в световният студ!

 

Ще бъда за тебе и пролет и лято,
ще бъда аз всичко, когато
обикнеш ме, мила, добра...
За тебе аз Поли ще преобърна света!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...