Jul 31, 2024, 9:56 AM

Когато

  Poetry
332 2 0

 

Когато дойдеш на мястото си,
тук до сърцето, до мен,
ще разгърнем заедно щастието,
ще живеем в баланс вдъхновен!

 

Ще има в живота изкуство,
красиви неща и цветя,
ще бъде и храната ни вкусна,
ще се смеем и дълго от цяла душа!

 

Когато притихнеш прегърната,
с ръцете си ще ти направя аз щит,
от спокойствие ще бъдеш обгърната,
че имаш герой, а не илюзия, мит!

 

И ще танцуваш щастлива на плажа,
пред слънцето слизащо в запада,
и тихо в ушето ще кажа:
"На звезда тъй приличаш в тази рокля - небесна премяна!".

 

А когато ме гледаш в очите,
ще виждаш нашето бъдеще,
блаженство как имаш във дните,
и как нощем ти целувам страстно страните.

 

И заспиваща, прегърната, тиха,
ще чуваш душата как ти въздиша,
че има ме, твоят мъж и утеха,
че за тебе през тръни аз правя пътека!

 

Когато решиш! За тебе съм тука!
Усмихни се Звезда, бъди ми сполука!
Ще бъда и дракон и принц, понякога шут,
ще бъда за тебе и огън в световният студ!

 

Ще бъда за тебе и пролет и лято,
ще бъда аз всичко, когато
обикнеш ме, мила, добра...
За тебе аз Поли ще преобърна света!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...