Когато
Обич ли е, когато
забравям, че е лято,
забравям, че е зима,
щом си с мен, Любима?
*
Щастие ли е, когато
мечтите, като ято,
кръжат над нас? Когато,
тихо над децата,
ръси "прах" луната?
Далечен спомен, весел,
зад ъгъла поглежда:
над спалнята надвесен,
вълшебник ни развежда
в животите предишни,
в предишните простори,
открехнал всички щори...
Иии... всеки е свободен -
насън - да му говори
онези думи чудни,
въпроси риторични:
"Ще бъде ли пак лято?",
"Тя още ли обича?..."
*
Щастие ли е, когато,
из делника намръщен,
успееш да откриеш
петаче за насъщен?
*
Обич ли е пък, когато
в трепета унесен,
пропуснеш нещо "важно",
напявайки си песен?
Когато все по-силно
Жената те привлича
И искаш прошка-ретро,
смирено коленичил,
за всичко грешно, дето,
уж дребно е, а цели
направо във сърцето...
*
Щастието е, когато...
дори да не е лято,
е топло и уютно
във времето ти смутно.
Когато, без причина
целунеш цвете в мрака.
Когато знаеш: Някой,
до края ще те чака...
*
Обич е, когато?...
24/11/00
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Дончев Всички права запазени
