Когато...
Когато ти е тъжно,
когато си сама.
Когато черна буца
в гърдите се е спряла.
Вземи си огледало.
С усмивка. Без вина.
Повтаряй до премала:
"Душата ми е бяла!"
Когато облак тъмен
запушил е небето.
Когато дъжд от сълзи
в сърцето ти вали.
Огледай се! Открий ме
в приятелска ръка,
протегната към тебе.
И с обич прегърни ме.
Животът е магия,
вълшебна е река.
Стани сама кормчия
на лодката съдбовна...
Така ще превъзмогваш
поредната скала.
Живота свой в победи
превръщай...
И в мечта.
когато си сама.
Когато черна буца
в гърдите се е спряла.
Вземи си огледало.
С усмивка. Без вина.
Повтаряй до премала:
"Душата ми е бяла!"
Когато облак тъмен
запушил е небето.
Когато дъжд от сълзи
в сърцето ти вали.
Огледай се! Открий ме
в приятелска ръка,
протегната към тебе.
И с обич прегърни ме.
Животът е магия,
вълшебна е река.
Стани сама кормчия
на лодката съдбовна...
Така ще превъзмогваш
поредната скала.
Живота свой в победи
превръщай...
И в мечта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
