Когато
Когато
се вглеждаш
до избистряне
в лицето ми...
Тогава
побелявам
от светене
... и колко е
хубаво!
Когато
потъваш
дълбоко
до необятност
в очите ми...
Тогава
откъсваш
от дъното
на океана ми
бисерче
... и колко е
хубаво...
когато
съм твоя,
толкова твоя...
в онези мигове
на най-съкровеното
задъхано
щастие...
Тогава
се разпуква
по устните ми
жажда
за сбъдване
... и колко е
хубаво!
Когато
пониквам
от нежно
докосване
в цвете...
Тогава
се връщам
от хаоса
и се вливам
в себе си
от благодарност
... и колко е
хубаво!
Когато
ме оцветяваш
с живота си
и измиваш в мен
феникса
до смисъла на
прераждане...
Тогава
съм сфера
и съм безначална,
безкрайна съм,
вечна и сбъдната!
... Тогава
... е хубаво!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
