26.07.2009 г., 11:12 ч.

Когато 

  Поезия » Любовна
611 0 8

    Когато

се вглеждаш

до избистряне

в лицето ми...

    Тогава

побелявам

от светене

    ... и колко е

              хубаво!

    Когато

потъваш

дълбоко

до необятност

в очите ми...

   Тогава

откъсваш

от дъното

на океана ми

бисерче

   ... и колко е

             хубаво... 

   когато

съм твоя,

толкова твоя...

в онези мигове

на най-съкровеното

задъхано

щастие...

   Тогава

се разпуква

по устните ми

жажда

за сбъдване

   ... и колко е

             хубаво!

   Когато

пониквам

от нежно

докосване

в цвете...

   Тогава

се връщам

от хаоса

и се вливам

в себе си

от благодарност

   ... и колко е

            хубаво!

   Когато

ме оцветяваш

с живота си

и измиваш в мен

феникса

до смисъла на

прераждане...

   Тогава

съм сфера

и съм безначална,

безкрайна съм,

вечна и сбъдната!

     ... Тогава

           ... е хубаво!

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??