Когато
аз потъвам в мъгла...
Когато сутрин аз те виждам,
ти си моята роса...
Когато в тъжна нощ мечтая
да се слея с твоята душа...
Когато аз неспирам до желая
да бъда в твоята сътба.
Когато нежно ме погледнеш,
и викаш ме "ела".
Когато винаги прииждам,
а ти посрещаш с топлота...
Когато шепнеш ми тъй нежно...
мили думи в нощта...
Когато чакаш ме да дойда,
сам самичък на студа...
Когато твоята усмивка
засенчва хиляди слънца...
Когато ти стоиш до мене,
а аз далече съм сама...
Когато тихичко нашепваш,
че обичаш ме във таз тъма,
тогава аз пък ще извикам,
че обичам те, пред цялата земя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Николчова Всички права запазени