Dec 4, 2007, 6:33 AM

Когато

Poetry

852 0 2

Когато ти не си до мене,
аз потъвам в мъгла...
Когато сутрин аз те виждам,
ти си моята роса...
Когато в тъжна нощ мечтая
да се слея с твоята душа...
Когато аз неспирам до желая
да бъда в твоята сътба.
Когато нежно ме погледнеш,
и викаш ме "ела".
Когато винаги прииждам,
а ти посрещаш с топлота...
Когато шепнеш ми тъй нежно...
мили думи в нощта...
Когато чакаш ме да дойда,
сам самичък на студа...
Когато твоята усмивка
засенчва хиляди слънца...
Когато ти стоиш до мене,
а аз далече съм сама...
Когато тихичко нашепваш,
че обичаш ме във таз тъма,
тогава аз пък ще извикам,
че обичам те, пред цялата земя!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

Добре дошла!

2007-12-04T13:57:24+02:00
Sorbus (Пенко Пенков)

ОООО!... Много ми харесва! Честно казано, докосна ме... Но му трябва още малко шлайф... Доизпипай!

2007-12-04T08:16:38+02:00

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0