10.10.2008 г., 10:33

Когато аз...

654 0 1
Когато аз те исках, крещеше моето сърце,
умираше в бездната от тъмнина.
Там, където хиляди сърца плачеха и се молеха.
Когато аз извиках силно,
не бе от болка, не бе от гняв.
Желанието и силата да те прегърна,
превърнаха душата ми във прах.
Когато аз копнеех за миг да зърна твоите очи,
то бе, за да не ги забравя никога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много нежно..Навява малко тъга..Страшно много харесах!6 от мен

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....