10.10.2008 г., 10:33

Когато аз...

651 0 1
Когато аз те исках, крещеше моето сърце,
умираше в бездната от тъмнина.
Там, където хиляди сърца плачеха и се молеха.
Когато аз извиках силно,
не бе от болка, не бе от гняв.
Желанието и силата да те прегърна,
превърнаха душата ми във прах.
Когато аз копнеех за миг да зърна твоите очи,
то бе, за да не ги забравя никога.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елмаз Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много нежно..Навява малко тъга..Страшно много харесах!6 от мен

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...