Когато аз те исках, крещеше моето сърце,
умираше в бездната от тъмнина.
Там, където хиляди сърца плачеха и се молеха.
Когато аз извиках силно,
не бе от болка, не бе от гняв.
Желанието и силата да те прегърна,
превърнаха душата ми във прах.
Когато аз копнеех за миг да зърна твоите очи,
то бе, за да не ги забравя никога.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up