23.12.2022 г., 7:58 ч.  

Когато баба прави козунак 

  Поезия
95 3 3

КОГАТО БАБА ПРАВИ КОЗУНАК

 

... да се завърна някога по мрак

и да ми скръцне прочката позната,

когато баба прави козунак –

и задъхти на мляко в одаята,

 

нослето ми да мацне с масълце,

да ми рече: – Ей, скитнико проклети! –

от брашънцето в нейните ръце

душата ми във бяло да засвети,

 

по-меки и от есенни слънца,

търкулнати от Господа в небето,

да ръсне захар в жълтите яйца

и дълго да ги бие във котлето,

 

да сръбнем с дядо по чибук тютюн,

и – щом зашушне млечната закваска,

на огъня да хвърля сух горун,

додето козунакът кротко втасва,

 

да счука баба орехче, бадем,

да бодне и стафиди в козунака,

след час да каже: – Хайде, ще ядем! –

синията да тури под сачака,

 

и в моя спомен – грейнала по мрак,

да свети тихо дядовата къща.

Когато баба прави козунак,

детето в мен отново се завръща.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ооо.....великолепно. Отива в любими!
  • Прекрасно!
  • по-меки и от есенни слънца,
    търкулнати от Господа в небето,
    да ръсне захар в жълтите яйца
    и дълго да ги бие във котлето,


    Невероятна образност, ти си пиши, ние ще четем, пък комуто не се свидят думите, ще спре да го каже
Предложения
: ??:??