Когато баба прави козунак
КОГАТО БАБА ПРАВИ КОЗУНАК
... да се завърна някога по мрак
и да ми скръцне прочката позната,
когато баба прави козунак –
и задъхти на мляко в одаята,
нослето ми да мацне с масълце,
да ми рече: – Ей, скитнико проклети! –
от брашънцето в нейните ръце
душата ми във бяло да засвети,
по-меки и от есенни слънца,
търкулнати от Господа в небето,
да ръсне захар в жълтите яйца
и дълго да ги бие във котлето,
да сръбнем с дядо по чибук тютюн,
и – щом зашушне млечната закваска,
на огъня да хвърля сух горун,
додето козунакът кротко втасва,
да счука баба орехче, бадем,
да бодне и стафиди в козунака,
след час да каже: – Хайде, ще ядем! –
синията да тури под сачака,
и в моя спомен – грейнала по мрак,
да свети тихо дядовата къща.
Когато баба прави козунак,
детето в мен отново се завръща.
© Валери Станков All rights reserved.
