враната (Маргарита Василева)
156 5525
2.03.2009 г., 18:51 ч.

Когато бях малка... 

  Поезия
1347 0 29

Когато бях малка,

не знаех,че съществува време.

Но чаках есента,

защото мирисът ми беше нужен -

на сухи листа.

Така се научих на очакване.

После разбрах,че са едно и също.

Когато бях малка,

не знаех,че има добро.

Следвах желанията си.Не питах...

Когато подскачах възторжено -

дали съм настъпила мравка?

Когато попитах - злото ми отговори.

После разбрах,че са едно и също.

Когато бях малка,

не знаех за радостта.

Дъбравата на хълма

ми оцветяваше очите.

Но пътят ме отведе надалече - при тъгата.

Тогава разбрах,че са едно и също.

Когато бях малка,

не знаех,че има любов.

Харман ми бе душата

и в нея нежни ветрове вършееха.

Но трудно зърното от плявата отделях.

И виждах самотата.

После разбрах,че са едно и също.

 

Населих си сърцето с истини.

И себе си видях...

по-малка...

 

 

 

 

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Населих си сърцето с истини.
    И себе си видях...
    по-малка..."

    Изключително и осъзнато!
    Почитания, Марги!
  • ах...Маргарита мила...
    тази есен, така любима така нужна с мирис на сухи листа...
    и времето...все по-малки се виждаме в него...
    влизаш в сърцето ми с твоята прекрасна поезия...с много обич.
  • Прекрасно
  • "Пояснението" ти е неубедително!...Не трябва да се подценява смисловото съдържание на поезията, особено когато нещата са казани ясно като форма!
  • СПЕЦИАЛНО ЗА ИВАН!!!
    Едно нещо е ДОБРО за един и ЛОШО за друг!Зависи от гледната точка!
    Нищо не е само черно и бяло!Категоричните оценки обикновено после търпят промяна.И няма как да е по друг начин.Нищо не стои така,както е.Дъжда за едни е напоителен,а за други - мокрота и кал...
    Съжалявам,че трябва да пояснявам...Очаквах разбиране и го получих/с малки изключения/.
    ВРАНАТА!
  • Поздрави! Хубав, много хубав стих!
  • "Населих си сърцето с истини.
    И себе си видях...
    по-малка..."
    Силно и мъдро! Поздрави, Марго!
  • Доколкото разбирам-времето и есента, доброто и злото, радостта и тъгата, любовта и самотата, са "едно и също"(разглеждани самостоятелно по двойки)!?...Доброто и злото-едно и също!?...Злото, като преобразувано добро, може би имаш предвид!?...Това е малко по-различно, но дори и от тази гледна точка, доброто и злото не са "едно и също"!
  • Научена на очакване, с нежни ветрове в душата...
    Марго!*
  • Хареса ми!
    Харман ми бе душата
    и в нея нежни ветрове вършееха!
    Населих си сърцето с истини....!
    Прекрасно казано!Станала си по-мъдра.Поздрави и от мен!
  • Харман е душата...
    и ветровете вършеят...

    !!!
    Марги*!
  • Много силен, прекрасен стих! Поздрави!
  • !
  • Малка,но с голяма душа!И си мъдра вранка!Затова едно друго дете те прегръща и ти казва,че те обича!
  • ...разменям всичките съдечни истини за....мъничко да мога да погледна през погледа на тъжното дете......
  • "Населих си сърцето с истини.
    И себе си видях...
    по-малка..."
    !!!
  • Населих си сърцето с истини...
    от прочита, Вранке...
    поздрав, силно е!
  • "Населих си сърцето с истини.

    И себе си видях...

    по-малка..."

    Прекрасно!

  • Невероятен стих! Толкова добре казани истини!
  • Прегръдка за този невероятно хубав стих!!!
    Браво!!!
    БРАВО!!!
  • голямата истина
    много е хубаво
  • !!!
  • Колкото повече истини осъзнаваме, толкова по-незначителни се чувстваме...
    Абсолютно вярно!
    Поздравления, Марги!
  • Безвремие ме обзе - с аромат на сухи листа!
  • прекрасна детска душица носиш, Вранке...!!!
    не мога да не те прегърна за тази носталгия....
    благодаря ти!!!
  • Силен и замислящ е стиха ти, Марги!
    Аплодисменти!
  • Мъдър, красив и вълнуващ стих! Целувки!
  • Запази в сърцето си същността на детето! И ще бъдеш щастлива, и ще бъдеш обичана, и ще бъдеш вечна! Сърдечно!
  • Страхотен е стихът ти!
Предложения
: ??:??