Когато бях малка...
Когато бях малка,
не знаех,че съществува време.
Но чаках есента,
защото мирисът ми беше нужен -
на сухи листа.
Така се научих на очакване.
После разбрах,че са едно и също.
Когато бях малка,
не знаех,че има добро.
Следвах желанията си.Не питах...
Когато подскачах възторжено -
дали съм настъпила мравка?
Когато попитах - злото ми отговори.
После разбрах,че са едно и също.
Когато бях малка,
не знаех за радостта.
Дъбравата на хълма
ми оцветяваше очите.
Но пътят ме отведе надалече - при тъгата.
Тогава разбрах,че са едно и също.
Когато бях малка,
не знаех,че има любов.
Харман ми бе душата
и в нея нежни ветрове вършееха.
Но трудно зърното от плявата отделях.
И виждах самотата.
После разбрах,че са едно и също.
Населих си сърцето с истини.
И себе си видях...
по-малка...
© Маргарита Василева All rights reserved.
