Когато бях скиталец
Скиталец бил по пътя на живота,
усещах омагьосания кръг.
От пустото във празно, през просото,
и кривото на крушата отвъд...
Понякога ме стягаше в гърдите
от задуха на влюбено невдишване.
Сърцето ми - инфарктно упорито
се блъскаше в човешкото бездушие...
Но аз съм се възпитал (по неволя)
с инат да култивирам оцеляване,
понеже срещам само ужким болни,
които разболяват мойта вяра...
От търсене на мигове безвремие,
намирах все душевни безпокойства.
Единствено - надежда и спасение,
аз виждах в осъзнаването - кой съм.
И вече след покоя на блаженството
не меря извървения си път.
Което съгреших ми е простено
и чувствам се удобно в мойта плът.
И повече не скитам в обиколки.
Заблудата си хранех със очакване,
но никога не съм избягвал болката.
Безчувствените плачат за оплакване...
©тихопат.
Данаил Антонов
30.04.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
