12.02.2024 г., 20:10 ч.

Когато бях спасителче на плажа 

  Поезия
167 3 5

 

КОГАТО БЯХ СПАСИТЕЛЧЕ НА ПЛАЖА

 

... когато бях спасителче на плажа,

девойките лепяха се по мен,

а днеска съм самотен, да ви кажа,

и даже вече нямам тоя тен,

те някога – със банския на джуфки,

ме караха да лудвам от зори,

и ставаха ми тесни всички плувки,

защо – не знам, иди ги разбери! –

с мелтемите из техните прически,

 

изящен като бронзов барелеф,

понякога им рецитирах Шекспир –

особено – когато бях на кеф,

нанасяха си плажен крем край мене,

а аз – дъхтящ на риба и мускус,

морето сякаш бе ми до колене! –

и плувах им делфин и кроул и бруст.

Днес спомените с плажно масло мажа.

И пясъкът хрущи като сусам.

 

Когато бях спасителче на плажа,

кога бе то?... Не помня.

И не знам.

 

1 март 2020 г.

гр. Варна, 13, 25 ч.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??