6.06.2014 г., 21:56 ч.  

Когато дойде любовта 

  Поезия
729 0 9
Разместиха се времевите пластове... 
И се оказах в тъмна, ледена страна,
над мен кръжаха ято ястреби,
един се стрелна, грабна думите и отлетя.

Мечти промушваха се, заблудени,
и се стопяваха безследно в лепкавия мрак,
от спомени – безброй парченца натрошени,
пререждах чувствата. С обратен знак.

И се боях, и бягах без да спирам,
и пак се връщах в малкия ми ад
(от гордост ястребите не умират,
умират свраките - от страх).

И нямаше ни намек изгревът кристален
да дойде. А аз не вярвах вече в чудеса...
С преливащи се тонове на северно сияние
на изток изведнъж небето просветля.

Разместиха се времевите пластове...
Осъмнах. В приказна страна,
с надежда бяла нацъфтяла. Непонятно е
как всичко се преобразява. С любовта!

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елвис има една песен на абсолютно същата тема, но с крайно нескопосан текст. Ако беше жив, щях да му пратя стихото ти, да му се наслади...и да се поучи!
    Поздрав, Таня!
  • непонятно, но толкова хубаво!
  • Спасение дебне отвсякъде, любима
    Така хубавко ни го разказа... :*
  • Преносена бременност... Раждане... О, какво красиво бебче!
  • много образно стихотворение!
  • ,,...как всичко се преобразява.С любовта!"С любов ще преобразим света! Ще станем по - добри, него ще направим по - добър!Поздрав, Таня!
  • "...от спомени – безброй парченца натрошени,
    пререждах чувствата. С обратен знак...
    от гордост ястребите не умират...
    и пак се връщах в малкия ми ад..."

    Много е силно това ОКО, Таня!

    Сърдечен поздрав: Мисана
  • Една любов си заминава,
    обрича ни на лед и студ,
    но следващата и прощава,
    нали живота ни я дава!...
  • "(от гордост ястребите не умират,
    умират свраките - от страх)."

    На времевите пластове сред гънките
    вселената си крие изненадите...
    Но първо трябва да докоснеш дъното
    и после светлината е наградата...
Предложения
: ??:??