Когато дойде любовта
Разместиха се времевите пластове...
И се оказах в тъмна, ледена страна,
над мен кръжаха ято ястреби,
един се стрелна, грабна думите и отлетя.
Мечти промушваха се, заблудени,
и се стопяваха безследно в лепкавия мрак,
от спомени – безброй парченца натрошени,
пререждах чувствата. С обратен знак.
И се боях, и бягах без да спирам,
и пак се връщах в малкия ми ад
(от гордост ястребите не умират,
умират свраките - от страх).
И нямаше ни намек изгревът кристален
да дойде. А аз не вярвах вече в чудеса...
С преливащи се тонове на северно сияние
на изток изведнъж небето просветля.
Разместиха се времевите пластове...
Осъмнах. В приказна страна,
с надежда бяла нацъфтяла. Непонятно е
как всичко се преобразява. С любовта!Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
