Разместиха се времевите пластове...
И се оказах в тъмна, ледена страна,
над мен кръжаха ято ястреби,
един се стрелна, грабна думите и отлетя.
Мечти промушваха се, заблудени,
и се стопяваха безследно в лепкавия мрак,
от спомени – безброй парченца натрошени,
пререждах чувствата. С обратен знак.
И се боях, и бягах без да спирам,
и пак се връщах в малкия ми ад
(от гордост ястребите не умират,
умират свраките - от страх). ...