Има теб, устремена, сразена и цяла, 
и на малки парченца те има. 
Ти си цветна, красива, има те черно-бяла, 
безнадеждна и бъдна, без име. 

Има те вдъхновена, излетяла в простора,
за да паднеш и сложиш начало.
Ти намираш дори и щастливите хора,
а аз мисля и лошия дявол.

Има те и безпътна, и вярна пътека. 
Много често събираш и двете. 
Безпощадно съм с теб, ти си с мене и нека
да е, докато има поети. 

Да те има в тъма, в светлина да те има,
в песента ти, без грях и измама. 
Ех, любов на света непонятна и зрима, 
ще те има и друго да няма.