Когато друго няма
Има теб, устремена, сразена и цяла,
и на малки парченца те има.
Ти си цветна, красива, има те черно-бяла,
безнадеждна и бъдна, без име.
Има те вдъхновена, излетяла в простора,
за да паднеш и сложиш начало.
Ти намираш дори и щастливите хора,
а аз мисля и лошия дявол.
Има те и безпътна, и вярна пътека.
Много често събираш и двете.
Безпощадно съм с теб, ти си с мене и нека
да е, докато има поети.
Да те има в тъма, в светлина да те има,
в песента ти, без грях и измама.
Ех, любов на света непонятна и зрима,
ще те има и друго да няма.
© Бисер Бойчев All rights reserved.
