Когато две сърца...

Когато две сърца се учат да летят...

те трябва силите си да пестят,

за да е полетът по-дълъг, по-красив...

Прекрасна фигура на небосклона сив.

Когато две ръце се учат да творят...

те трябва сръчността да усвоят.

Да ваят съвършено тез ръце...

Душа да влагат там, любов, сърце.

Когато устните се учат да шептят...

те трябва като ручей  да шумят.

Да изрекат най-нежните слова,

обляни от кристална чистота.

Когато две очи се учат да мълчат...

те трябва блясъка да укротят.

Да има в погледа сигурност, доброта...

Отронена в безвремие сълза.

Когато две тела се учат да летят...

не трябва силите си да пестят.

Да сплитат устни, крайници, очи...

дорде едно сърце не затупти.