miron68 (Станимир Карагьозов)

Приседнал на ръба на нищото...

Приседнал на ръба на нищото...
избирам път...
Молба отправям към Всевишния...
Мълчи Гласът...
Посоки много... вярна е една. ...

miron68

Поезия » Друга

2012-10-01T11:43:43+03:00 558

Защо със тебе днес сме пак на нож...

Защо със тебе днес сме пак на нож...
И пак добрия – ти, и пак аз лош...
Какво ти сторих... та ме шибна през лицето...
и гледаш ме навъсено, предвзето...
Нали живях по твойте правила, ...

miron68

Поезия » Друга

2012-09-26T10:39:30+03:00 616 1

Историята на една сълза...

Ще ви разкажа приказка една...
Историята на една... сълза...
В началото ТЯ беше просто блясък
в очи, които съзерцават морски плясък.
След туй се тя превърна в светлина ...

miron68

Поезия » Друга

2012-09-23T15:58:29+03:00 700 2

Как хубаво седиш и ми говориш...

на Краси Автанска
Как хубаво седиш и ми говориш,
без думичка дори да ми отрониш...
Разкриваш ми прекрасни светове
вселили се във теб от векове... ...

miron68

Поезия » Любовна

2012-09-20T00:32:24+03:00 631

Набъбна споменът...

Набъбна споменът...
Разпука се...
Кърви...
Прелисти младостта...
Очи, съдби... ...

miron68

Поезия » Любовна

2012-09-18T09:44:44+03:00 667

И няма клада... просто е съдба

Връхлиташ, стискаш ме за гърлото...
Не питаш...
Отминаваш, ставаш, заминаваш...
Остават твоите ръце връз мойта плът...
Знам, няма път... ...

miron68

Поезия » Любовна

2012-09-16T20:02:31+03:00 661

Когато две сърца...

Когато две сърца се учат да летят...
те трябва силите си да пестят,
за да е полетът по-дълъг, по-красив...
Прекрасна фигура на небосклона сив.
Когато две ръце се учат да творят... ...

miron68

Поезия » Любовна

2012-09-14T23:05:49+03:00 959 1

Защо не ме прибра...

Защо не ме прибра,
когато бях в ръцете ти проклети?
Защо се подигра
и караш ме да пиша тез куплети
(кому са нужни те, ако не са сонети)? ...

miron68

Поезия » Друга

2012-09-13T20:01:49+03:00 677 4

Мигът вълшебен...

Мигът вълшебен, пълен с чистота.
Безмълвие почти... ръка в ръка...
И леко възнесение... към полет...
И времето да спре ... очите молят.
Но ТО лети... че утро ще посреща. ...

miron68

Поезия » Любовна

2012-09-12T09:23:29+03:00 821 2

Закърнели сетива...

Закърнели сетивата улавят грешните сигнали.
Мечти... защо ума сте пак приспали...
И разумът като глухарче... лек...
Възнесе се... от „малкия” човек.

miron68

Поезия » Любовна

2012-09-11T10:39:17+03:00 1.2K