Когато дъждовете си отидат...
Когато дъждовете си отидат...
Потегля лятото и с тихи дъждове
небето есенно проплака,
засвириха прощални ветрове,
листата тихомълком пожълтяха...
Тъга поглъща лудото море
и пясъците жалещо изстиват,
пустеят бавно дивни брегове -
от есенния дъх попили...
Със слънцето се борят облачни ръце -
във шепите си го прикриват,
със гордост пак ще запече,
когато дъждовете си отидат...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радосвета Петрова Всички права запазени
